Душата стене до припадък,
сърцето е в игли обвито.
Когато блъснеш се в море от камък,

Шум. Шума. Бясно тичане върху пружината от паднали листа. Сълзи рисуваха черни струйки през засъхналия грим. Подпря се на набраздената смолиста кора, облякла най-близкото дърво. Умората нахлу в тялото й, отпивайки жадно от емоциите до по...

Какво ли трупаме на сън?
Къде играят си мечтите?
Или листата, капещи навън,

-        Къде отиваш?
-        А, ти будна ли си? Ще изляза малко да се разходя, че ми е нещо напрегнато.
-        По това време?

Бяло! Всичко бе бяло – стените, вратите, мислите. Къде бях? Неусетно границата между реалност и полет в пространството се размиваше. Възможността ми да контролирам сетивата си не бе намаляла и въпреки това стоях в безтегловност. В ...

 Усетих лекото примигване на очите си, докоснати от ярката светлина процеждаща се през цепнатината на щорите. Събудих се с мисълта, че ме чака поредният безмислено скучен ден и въпреки това бях в невероятно добро настроение. Реших, че ед...

Лежа и гледам в тавана, а белите стени притискат мислите ми неумолимо. Колко е светло и статично. Опитвам се да не мисля, да заспя. Усещам бавното отпускане на съзнанието ми. Клепачите ми натежават, прикривайки постепенно впиващата се в ...

Погледнах през прозореца на кафенето. Улицата бе препълнена както винаги по това време на седмицата. Безброй забързани, замислени и същевременно отнесени хора. Хора, които си мислеха, че знаят откъде тръгват и накъде отиват. Вглъбени в п...

Тя беше най-тъпото същество, което съм виждал. Но да започнем от външния й вид. Всичко беше ок, с изключение на палавата вена, с размерите на по-голямата топка на Чък Норис, която се появяваше само и единствено в тия самотни моменти, в к...

Лежах неподвижно и се опитвах да придобия някаква представа къде съм. Усещах тежка задушлива миризма на формалин и започна да ми се повдига. Успях да надигна глава и се озъртах, с надеждата, че обстановката в стаята ще събуди отново орие...

Тичах през тъмния тунел. Падах в черната вода и ставах все по-бездиханен. Всеки мускул от тялото ми бе напрегнат. Нещо проблясваше в края на тунела, още малко и ще го стигна. Напрегнах последните си сили. Ето че приближавах все повече. П...

Беше ранно утро. Вторник. Слънцето проникваше през разтворените завеси и подскачайки по леглото най-после достигна изящното й лице. Кожата й бе нежна като уханието й и бяла като девствен сняг. Тя примигна леко и се разбуди. Вече цяла сед...